1.    Принципни политически съображения

Мандатната управленска програма на правителството и бюджетът за текущата година (вкл. тригодишната прогноза) в  своето единство и органична връзка санай-важният, стратегически инструмент на действащото управление на страната.

Констатация: И концептуално, и фактически мандатната програма и бюджетът са разработени самостоятелно, вкл. от различни институционални субекти. Логиката и структурата на управленската програма (както много пъти преди) не осигурява прилагането на основополагащия принцип на програмното бюджетиране. Както в програмата, така и в бюджета липсват (с единични изключения) конкретни измерими цели и показатели за оценка на изпълнението (въпреки че в заключението на програмата се анонсира бъдещо създаване на такъв механизъм за мониторинг). Без такива цели и индикатори за оценка е невъзможно да се проследи ефективността на публичните разходи и да се оценят реално постигнатите резултати.

Както програмата, така и бюджетът са лишени от сериозни аргументи за реализъм (осъществимост) на набелязаните цели и резултати. Не могат да бъдат оборени съмненията относно постижимостта, породени главно от: макроикономическите прогнози и планираните данъчно-осигурителни приходи.

2.    Принципни критики към общата логика и структура на мандатната правителствена програма за управление (МППУ)

Продължават да се възпроизвеждат отдавна установени, хронични пороци на подхода към МППУ.

Липсва ясно формулирана генерална цел на изпълнителната власт в рамките на четиригодишния мандат, за какъвто е разработена програмата. Вместо това, във въведението на програмата преобладават общи и декларативни политически призиви, както и произволно извлечени от текста „приоритети“, при това – без ясно обоснована връзка между тяхната тежест и ефектите от реализирането им.

От възпроизвеждането на някои приоритети (например, членството в Еврозоната, стабилизирането на публичните финанси, изпълнението на НПВУ) в различни сектори може да се допусне, че те претендират за статут на основни цели, но нито са изрично посочени, нито са обосновани като такава.

Констатация: МППУ е лишена от ясна водеща цел, която са обединява усилията и ресурсите в отделните сектори, което предопределя ниска ефективност на цялостното управление на държавата. Според нас основната причина е нежеланието на управляващите да се ангажират с трудни и непопулярни решения, като в същото време не предприемат нищо, за да убедят обществото в тяхната необходимост и обоснованост.

Този фундаментален дефицит неизбежно предизвиква следващата слабост – изброяване на много голям брой, неподредени и неартикулирани помежду  си „приоритети“, изброени по стандартната секторна структура на подобни програми. Наличието на толкова много разнопорядкови приоритети на практика означава, че управлението няма реални и действени приоритети.

При това във всеки отделен секторен раздел цари хаос от произволно разхвърляни приоритети, цели и мерки, отново без ясна логика и връзка помежду им. В различни раздели едно и също нещо е определено ту като приоритет, ту като цел към друг приоритет (отново пример е членството в Еврозоната). Буди недоумение включването на някои приоритети в очевидно нерелевантни сектори (особено фрапиращ пример са приоритетите в сектор „Регионално развитие и благоустройство“).

Общо в МППУ са посочени 101 приоритета, разпределени в 19 сектора, съвпадащи със структурата на Министерския съвет.

Констатация: Предложените брой, структура, съдържание и взаимовръзка на приоритетите не съответстват на базисните принципи на стратегическото планиране и не представляват системна и управляема цялост. Има големи различия в броя на приоритетите (от 2 до 10) в различните сектори, не се наблюдава единна концептуална логика на тяхното формулиране и операционализиране до цели и мерки.

Преобладаващата част от приоритетите са формулирани като насоки на дейност, а не като основни стандарти към желаните резултати от управлението.  

Приоритети, сами по себе си добри като намерения, не са обезпечени с адекватни цели и мерки (пример семейните политики)

3.    Оценка на заложените механизми за контрол, оценка, отчетност и отговорност при изпълнението на МППУ

Продължава порочната практика МППУ да се приема единствено от правителството и да не се подлага на обсъждане и утвърждаване от Народното събрание. По този начин липсва ясно адресиране на политическата отговорност на управляващото мнозинство към съдържанието и реализацията на МППУ, на практика това означава, че липсва ясна отговорност за работата на излъченото от това мнозинство правителство.

В заключението на програмата се декларира, че ще бъде прилагана интегрирана система за изпълнение, мониторинг и отчетност, която проследява напредъка по заложените мерки, но такава не е приложена към програмата, въпреки че от някои изрази следва, че вече е подготвена.

Съществен дефект е, че споменатите измерими индикатори на изпълнение към  всяка мярка, не са включени в съдържанието на МППУ. Има основания за съмнение дали такива въобще съществуват или дали ще бъдат разработени.

Чисто пропагандно е заявлението, че е изготвен механизъм за координация и взаимодействие между отговорните институции (междуинституционална координация за оптимизиране на сроковете, повишаване на качеството на изпълняваните мерки и съгласуваност на законодателните инициативи на отделните институции при изготвянето на промени в нормативните актове). Такъв механизъм досега не е изготвян и прилаган, няма данни, че е бил разработен през последния месец (което въобше е неосъществима задача).

Също така няма конкретни текстове и препратки относно заявените иначе необходими и полезни елементи, като регулярна отчетност, анализ на риска и адаптивност, публичност и прозрачност. Въпреки че самото включване на такива постановки в МППУ са крачка напред, няма никакви факти и доказателства, че те бъдат реализирани на практика.

4.    Оценка на мандатната програма и бюджета от гледна точка на програмните принципи и политическите приоритети на ПП „БЪЛГАРИЯ МОЖЕ“

ПП „БЪЛГАРИЯ МОЖЕ“ подхожда към анализа и оценката на мандатната правителствена програма за управление (МППУ) и бюджета от позициите на своите най-важни програмни принципи и политически приоритети, формулирани в Програмната декларация и Политическата резолюция на партията. Нашата позиция накратко е следната:

Първо. МППУ и бюджетът за 2025 г. практически не адресират определената от нас като най-голямата стратегическа опасност за бъдещето на българската нация - демографската криза. Шокиращ е самият факт, че понятието „демографска криза“ практически не се използва в документите.

Въпреки че в някои раздели се използва епизодично терминът „семейни политики“, управляващото мнозинство и правителството не разглеждат и нямат намерение на прилагат просемейните политики като ключов инструмент за постепенно овладяване на демографската криза и устойчиво нарастване на човешкото богатство на нацията.

Не са изведени като самостоятелни реални приоритети: качественото подобряване на детското, репродуктивното и майчинското здравеопазване; развитие на услугите в подкрепа на отглеждането на децата, разширяването на данъчните облекчения, които да важат и за двамата родители на дете; изгодното кредитиране на млади семейства с опция за редуциране или цялостно опрощаване на дълга пропорционално на броя деца за закупуване на подходящо по размер жилище.

Второ. Нито МППУ, нито бюджетът адресират  здравеопазването, образованието, изкуството и културата, масовия спорт, духовното възпитание като ключови и взаимосвързани фактори за запазването и усъвършенстването на човешкия капитал на нацията. Не са заложени цели и мерки, които да гарантират, че не просто в дадените сектори ще се харчат повече средства, а че ще бъдат постигани необходимите на обществото резултати.

Не са набелязани реални и ефективни мерки за постепенно решаване на проблема с дефицита на кадри и застаряването в здравеопазването, образованието и социалните грижи, който се превръща във все по-трудно преодолима пречка за поддържането на качествените и количествените параметри на човешкия капитал.  

Трето. Липсват конкретни мерки за подкрепа на малкия, семейния и средния бизнес, чието укрепване би могло да предизвика комплексни положителни ефекти, в това число за укрепването на човешкия капитал на нацията. Напротив, очертава се безогледен фискален натиск върху все още работещия масов бизнес с оглед запълване на дупката в приходите, без отчитане на неизбежните икономически, финансови, социални и морални щети.   

Четвърто. Заявените намерения на правителството не съответстват на виждането на ПП „България може“ за политика на ненамеса във военни конфликти и за отстояване на нашия суверенитет като израз на отговорността на българската държава за защитата и сигурността на живота, благосъстоянието и спокойствието на българските граждани. Не се забелязва нито желание, нито готовност за превръщане на България в активен фактор за връщане към диалога, за дипломация и мирно решаване на конфликтите, особено на тези, които пряко застрашават териториалното, енергийното, икономическото и демографското оцеляване на нацията. Не се наблюдава осмисляне на необходимостта от по-балансирана външна политика, основаваща се на равнопоставеност и взаимна изгода в междудържавните отношения с приоритетно отчитане на българския национален интерес. Правителството и парламентарното мнозинство послушно се придържат към нереалистични и вредни мантри за „мир чрез сила“.

5.    Оценка на първите 100 дни от работата на кабинета „Желязков“

Фактите от дейността на правителството през първите сто дни на неговото съществуване изцяло потвърждават критичните оценки и предвиждания, основани на анализа на бюджета и мандатната програма за управление.

Кабинетът не успява да установи стил на организираност и последователност, както и изпреварващ подход към множеството взаимосвързани проблеми. Действа се реактивно, под натиска на общественото мнение, както личи от поредната кампания по повод тежките пътни инциденти и корупционните скандали в правоохранителните органи.

Симптоматична е неспособността на кабинета да се справи със ситуацията около газохранилището в Чирен и като цяло – да се нормализира функционирането на енергетиката – гръбнак на българската икономика.

Липсата на реалистични цели с измерими резултати се подменя с идеологически клишета, като изявлението на премиера Желязков, че с пристигането на първия самолет Ф-16 „започва нова идеологическа епоха“. Същото важи и за пропагандата около очаквания доклад и евентуалното приемане в еврозоната, която цели да измести вниманието на обществото от реалните проблеми и рискове (например, какъв ще бъде разменният курс на лева спрямо еврото). Прави впечатление тоталното неразбиране на проблематиката от страна не само на управляващите, но и на всички парламентарно представени партии. От горното следват изключително ниско ниво на дебата и пълна невъзможност за информиране на българите за реалните измерения и последиците от решение в едната или другата посока. Обстоятелството, че България е страна във валутен борд именно към еврото, прави страната ни специфичен случай за целия континент като стеснява полето за маневриране и изисква много по-визионерски и експертни решения, каквито за съжаление  настоящото мнозинство няма капацитета да предложи. 

Твърде рано се оправдаха опасенията относно нереалистичността на бюджета, особено в приходната му част, както изрично призна и лидерът на най-голямата партията в управляващата коалиция. Но това, че в „бюджета няма кеш“ (по думите на Борисов) не пречи да се планират огромни разходи, без убедителна обосновка и критерии за ефективност. В същото време, започва да се прокрадва допускането, че скоро ще се наложи актуализация на току що приетия бюджет.

Като цяло, на фона на фактите и симптомите от първите сто дни на управлението звучат комично предвижданията на някои политици от управляващото мнозинство, че кабинетът има потенциал и хоризонт за пълен четиригодишен мандат.