Откъс от книгата на Кузман Илиев „България Може Сама“

На 3-ти март отдаваме почит на всеки, който е загинал или е помогнал за политическата свобода на България. Възрожденци, революционери, даскали, просветители, спомоществователи на националноосвободителното дело, хайдути, мъченици, почернени майки, опълченци, църковнидеятели, войниците от руската армия и различните народи в състава ѝ, оженили се за напоената с кръв и безценна българска земя в освободителната Руско-турска война от 1877 г. – 1878 г.

Спомняме си със свити сърца, пълни с мъка и благодарност, за многолюдните български семейства, подредени в неописуема колона и клани един след друг на дръвника в Батак и на много други места – без да продумат ни дума на хленч или жал, стъписвайки палачите си с фанатичната си решимост за саможертва. Ние сме благодарен народ, което не означава послушен или раболепен. Винаги ще смеблагодарни за сторената добрина, а дали мотивите за помощта са били само благородни – дори е безпредметно да се коментира. Никой не ни е длъжен в крайна сметка. Воювали сме срещу руснаците през Първата световна война, за да браним земята си, но доблестта изисква на 3-ти март да отдадем почит. И да не политизираме историята с днешна дата.

В същото време не сме махали едно иго, за да го заменим с друго и сме отстоявали тази си позиция с огромните си национални победи: в битката за Църковна независимост, Априлското въстание, Опълчението на Шипка, Сръбско-българската война след Съединението, обявяването наНезависимостта ни и героизмът при Балканските и световните войни. Всяка от тези дати заслужава да е национален празник, но без 3-ти март, не би било възможно дори да го коментираме.  

Целият ни национален идеал се свежда до: съхранението на българския дух и националното ни самосъзнание. Единение на българите под общ народен покрив, въплътен в „Сан Стефано“. Независимо от политическите договорки и сметките на дребно между Великите сили или Русия, СанСтефано не е друго освен препотвърждаване на очевидните реалности на терен: в Мизия, Тракия и Македония векове наред живеят преобладаващо българи с изявен народностен дух и самосъзнание. Това Екзархията и Цариградската посланическа конференция формално са легитимирали половин десетилетие преди Освобождението и след Априлското въстание, а признанието е на целия политически свят. Не случайно Гоце Делчев подкрепя горещо общобългарския характер на празника. Не е случайно и това, че при комунизма у нас той не се чества – идеята за общобългарски дух от Дунав до Бяло море и от Охрид до Черно море била… как беше: „великобългарски шовинизъм“.

Унищожителният Берлински конгрес ще тежи на съвестта на онези, които са разделили етническата ни снага на пет части с оглед само и единствено на политическата целесъобразност. И не, без „кръв“ само с „еволюция“ в онова време няма траен резултат. Без четите на Панайот Хитов, Филип Тотю и Хаджи Димитър нямаше да има Ферман за Екзархията. Без саможертвата на мъчениците от Априлското въстание светът нямаше да се втренчи в българския политически въпрос, провокирайки влизането на Русия в нова тежка война с Турция след травмиращия неуспех на Кримската…