Мартин Тошев е бакалавър по “Бизнес администрация и икономическа психология” Хамбург, Германия.Работил в сферата на финансовото консултиране. Понастоящем е асистент в една от най-разпознаваемите международни компании и технически консултант в най-голямата немска телекомуникационна компания.Съучредител на БЪЛГАРИЯ МОЖЕ.

Настъпва време да говорим свободно за българския национален интерес

Надеждата за широкото представяне на българските граждани в политическото пространство отново се заражда. Все повече нараства необходимостта хората да виждат, че българският национален интерес е водещ в политиката, а родолюбието е висша ценност.

През последните 35 години, от началото на прехода до днес, сред българското общество битува усещането, че политическата класа не защитава интересите и правата на редовия българин и не се грижи за неговото добруване. Това усещане се материализира в липсата на справедливост, повсеместна корупция, икономическа тегоба, социална и демографска катастрофа. Обезлюдяването на страната ни е достигнало върхова точка. Според данни на ООН България е страната, чието население намалява най-бързо в света. И то без война. Ние просто изчезваме.

Факт е, че години наред различни медийни и журналистически структури и неправителствени организации са финансирани с милиони за прокарване на чужди интереси в България. Според данни от американската администрация САЩ са дали на избрани неправителствени организации у нас 431 млн. долара за последните четири години. Редно е тогава да си зададем въпроса: Ние българите не можем ли да говорим „без заплащане“ за българските интереси, за доброто бъдеще на българите, за българските деца и държавата? И да се борим националният интерес да стане върховен идеал!

Добрата новина е, че новият американски президент Доналд Тръмп врътна кранчето и спря милионите за пропаганда в България. Дали сега българското медийно пространство ще се очисти и ще се освободи за теми като традиционните ценности, традиционната религия и националния интерес.

Според „Репортери без граница“ през 2020 г. България е на 111 място по свобода на словото, докато 5 години по-късно е на 59 място.

Една от причините е, че започна да се повдига завесата на политически коректното и премълчаването на очевидното вече не върви. Пътят към истината обаче не минава само през националните медии. Има все повече алтернативни медии, чрез които истината пробива. Трудно минава, но намира начин да стигне до гражданите. Ако свободата означава нещо, според Джордж Оруел, то е правото да кажеш на хората онова, което не искат да чуят. А ние ще добавим - и на политиците.

Наше право, отговорност и задължение е да защитаваме националните си интереси и да бъдем национално отговорни, без някой да ни плаща (и то отвън).

У нас не се говори за укрепване на духа и вярата на българина чрез въвеждане на обучението по религия като задължително избираем предмет в училище. Дух, вяра, доблест като основен стълб на националното ни съзнание, подплатени с икономическо знание за икономически просперитет и по-добър живот на хората.

Чистото и свято слово води към смисленото действие, а то е налагането на българския национален интерес. Вратата към действието е открехната. Словото е движещата сила в света и първоизточник на всичко. А когато то отсъства, какво се случва? Не се движим напред, а стоим в застой. Представете си колко неизказани истини и неосъществени дела остават. Чувствате ли се свободни да говорите? Чувствате ли се свободни да действате?

Аз да, а Вие?

Защото България може!