Защо трябва да учим и помним историята? Защо трябва да отбелязваме и отдаваме чест на героите като Апостола на българската свобода? Защото така получаваме важните уроци, полезни дори внаши дни. А със скромната си жертвоготовност и безгранична смелост Левски ни показа как да живеем. Даде ни нагледен пример за следване. Зададе житейски стандарт, вдъхновение кураж пред бурите на живота. Левски ни показа пътя, защитавайки на думи и дело род и отечество като ценности сами по себе си. Като връзка през вековете между хората от една нация, имащи общ език, чувство за национална споделеност, а не атомизирани и безпаметни същества, вегетиращи духовното като дръвца без корен, родени по случайност тук или там. 

Макар коректната историческа дата за отбелязване на гибелта на Дякона действително да е 18-и, а не 19-и февруари, по-важното е друго. Да разбираме в дълбочина смисъла на делото му. А най -важният лайтмотив при него е, че българите „могат сами“. Държат съдбата си в ръце. Зависят от самите себе си, не трябва да чакат на някой друг, за да имат добра „сетнина“. Левски значи самочувствие и национална гордост. Да, дебрите на Източния въпрос налагат подходяща международна конюнктура. Но ние трябва да сме готови да я хванем. Търсим алианси („дори с Дявола“ в името на свободата, както сам казва Апостола), търсим опеката и благоразположението на Великите сили, на Русия, но сами се борим – с ум, пот и кръв – за да обърнем обстоятелствата в наша полза. И го правим.

След няколко десетилетна борба, ювелирни политически комбинации и национално упорство – съвсем сами – си печелим църковната независимост със султанския ферман за Екзархията от 1870-а година. А в Османската империя това е основаният белег на националната общност и формалното ѝпризнаване. Огромно, историческо постижение. В това време Левски създава стотици частни комитети „във вътрешността“ и развива гигантска организационно-агитационна дейност, непобираща се в границите на разума и волята. С буквално хиляди дейци и потенциални борци за свобода. Впоследствие, при делото срещу него, размерът на организацията му и фактът, че тя е чисто българска, а не финансирана и ръководена, да речем, от Русия, ще изправи косите на турските официални лица. Искрата на свободата е запалена. Нищо няма да спре бурния и помитащ огън. Организацията на Левски полага темелите и на най-трагико-героичното събитие в историята ни – Априлското въстание. А с реките от кръв то постига святата си цел: да втрещи света с варварските зверства над фанатично жадуващите свобода българи. И направи Руско-турската война – за нас освободителна – де факто неизбежна.

Другият важен урок е „приемствеността“. Делата и жизненият път на Апостола ни показват нагледно, че светът не започва, нито свършва с нас. Той се учи от Раковски и се прекланя пред него. След Левски идват Гюргевските апостоли, следващи заветите му почти мот-а-мот през кървавия април1876-а година. Върху тези гиганти идейно и тактически ще стъпят и македоно-одринските революционери, жертвали най-милото на олтара на свободата и в името на българския дух - Илинденските герои от 1903 г.

За финал, Левски благоговее пред просветата и науката. Учи непрестанно. Макар и без много средства, той е ученик и любимец на учителя – светило през Възраждането, Райно Попович, който е обучавал и други възрожденски гиганти като Раковски, Евлоги и Христо Георгиеви, Ботьо Петков(баща на Ботев) и много други. Самият Левски в един момент е учител във Войнягово и Добруджанско. Самообразовал се е, опитвал е да пише поезия, публикувал е и дописки. Призванието, отредено му от историята, обаче остава конспирацията, в която е на световно ниво. Левски е в час с ребусите на голямата политика, знаейки че правилният момент трябва да се хване. Както казва и изключителният ни историк Пламен Павлов – освен революционер, идеолог, Левски е и държавник. А уроците от него за обичта към родината, личния ни живот и непрекъснатото самоусъвършенстване – тези уроци са безценни и всевечни диаманти, които времето няма как дапокрие нито с ръжда, нито с прах…

Откъс от книгата на Кузман Илиев „България Може Сама“