Автор: Симон Трайков
В последните години често чуваме, че Европейският съюз е символ на демокрация, свобода на словото и върховенство на закона. Но какво се случва, когато самият ЕС започва да предприема действия, които напомнят на методи за политически контрол от времена, които вярвахме, че са останали в историята?
Санкционирането на личности като Жак Бо, Натали Ямб и Ксавие Моро поставя именно този тревожен въпрос.
Либералният диктат не е демокрация и трябва да бъде спрян!
Кой е Жак Бо и защо случаят му е толкова показателен?
Жак Бо е бивш полковник от швейцарските разузнавателни служби, експерт по сигурността, работил в международни структури и автор на книги за войната в Украйна. Той е известен с това, че анализите му често поставят под въпрос официалния западен наратив за конфликта. Неговите симпатизанти подчертават, че той работи главно с американски и украински източници и не е доказателства да има връзки с Кремъл. И въпреки това, Европейският съюз го включи в санкционен списък, обвинявайки го в разпространяване на „пропаганда и конспиративни теории в полза на Русия“. Това доведе до тежки последици: забрана за пребиваване в ЕС и замразяване на финансови активи. (Санкциите са част от мерките на ЕС срещу т.нар. информационна манипулация.
Най-притеснителното е, че това се случва без абсолютно никакви доказателства, а само защото е неудобен и дава гледна точка различна от мейнстрийма. Санкционната процедура не е наказателен процес в съд. Това е административно решение, което се взима политически. Според критиците, засегнатите лица често нямат реална възможност да бъдат изслушани предварително или да се защитят по нормален съдебен ред.
Това е пътят, по който поема Европа! Защото ако днес санкционират бивш полковник за анализи, утре ще бъдат санкционирани журналисти, преподаватели или обикновени граждани за „неудобно мнение“. Жак Бо не е единствен. Натали Ямб, публична фигура и активистка, също бе санкционирана от ЕС по линия на т.нар. „хибридни заплахи“ и „външна информационна намеса“. Ксавие Моро, бивш френски офицер и анализатор, също попадна в списъците като човек, обвиняван в разпространяване на проруска пропаганда.
Важно е да се подчертае, че основният мотив не е престъпление, не е насилие, не е тероризъм. Основният мотив е влияние чрез думи, анализи, позиции, които не се харесват на Брюксел.
Разбира се, никой не отрича, че дезинформация съществува. Но проблемът е друг:
Кой решава кое е „дезинформация“? Дезинформацията на „неудобните“ не е ли канселиране? Кога демокрацията започва да прилича на система, в която е позволено само „правилното“ мислене? Това вече не е свобода. Това е култ към единодушието.
Методи от други времена и други режими. Историята познава подобни механизми: Заглушаване на неудобните чрез административни наказания. По този начин, изключвайки ги от нормалния живот. Създаване на умишлено маргинализирани групи в обществото, за да се всява разделение, което позволява по-лесен контрол. Санкции „различно мнение“ в 21 век НИКОЙ не трябва да плаща. Затова подобни действия са недопустими.
Свободата не е само за удобните мнения! Ако Европейският съюз наистина иска да бъде морален стълб на демокрацията, той трябва да защитава свободата на словото, не само когато тя е приятна и удобна, а и когато е критична, неудобна и различна. Европа трябва да постигне баланс. Пътят, по който е поела обаче предполага друг развой на събитията. Вземеш ли свободата на човека да изказва мнение, това означава автоматичен разпад на демокрацията.
БЪЛГАРИЯ МОЖЕ!
