„Кандидатурата ни с Ивана Влахова за кмет и заместник-кмет на район „Слатина“ е една логична стъпка. И двамата сме израснали в района - тя от едната страна на парка, а аз от другата, и сме отлично запознати с местните болежки.“

Роден през 1992 г. в семейство на спортисти, които са заложили стоическа воля и дисциплина в основата на неговия характер, Ивайло Зафиров е успял да придобие опит и познания в политиката, философията, енергетиката, международната търговия и отбраната. Неговата житейска история е нагледен пример как стремеж, образование и стоицизъм откриват врати към широк кръгозор. Свободно владее четири езика (български, руски, английски и немски) и е страстен почитател на античната гръцка и римска философии. В младостта си играе за футболния клуб ЦСКА София, а в списъка му с хобита фигурират хокей, джудо, езда и дори риболов във водите на Аляска.

Той започва своето образование в Берлин, в една от малкото останали пруски школи по онова време, а по-късно се завръща в София, където прави първите стъпки по своя академичен път и завършва финанси. Следва престой в Москва, където защитава магистърска дисертация и е отличен с червена диплома от ректора на образователното учреждение. „За мен беше голяма чест, че ми бе предоставена възможност да уча в алма-матер, който е създал едни от най-успешните руски дипломати и обществени дейци.“

Зафиров е запазил топло отношение към периода си в Москва, а за Русия говори с уважение. „От това, което съм видял лично, смятам, че с Русия трябва да общуваме и да се договаряме. Не съм го измислил аз, а Ото фон Бисмарк, който в своите записки казва, че тайната на политиката е да сключиш добър договор с Русия. Това е страна с голям ресурсен, научно-технически и човешки потенциал, което за съжаление не се разбира добре от Запада. Тя е незаобиколим фактор в оформящия се полицентричен свят.“

Зафиров познава добре и западния свят. Освен че е живял в Германия е и работил за кратко в Аляска, САЩ. „Западният човек е затънал в дебрите на разврата, както по време на залязващата Западната Римска империя, когато Аполинарий разсъждавал как красиво падало листото, а през това време варварите вече отсичали главите на паметниците в Рим. На времето имаше една ритмична песен за улиците на Филаделфия. Този град се е считал за образцов модел на американския просперитет. Е, отидете и вижте в какво са се превърнали тези улици днес - приличат на филм за зомби апокалипсис, но с малката разлика, че зомбитата са хора под наркотично въздействие, които стърчат като дърво без корени… И се питам натам ли сме се запътили и ние?! Надявам се новата администрация в Белия Дом действително да поеме по-добър курс“.

Професионалният опит на Ивайло Зафиров впечатлява с разнообразие. Той работи като експерт по международни отношения, специализирайки се в сферата на международната търговия и отбраната. По-рано се занимава с износа на петролни продукти в малка регионална компания, където също придобива опит в газовата индустрия. Работил е и в банковата сфера. И не по-малко значим е опитът му в публичния сектор и европейската бюрокрация, където координира взаимодействието с ООН и нейните организации, а също така участва в заседания на комисиите по външна политика и икономика, което добавя европейски контекст в портфолиото му.

За влизането си в БМ Ивайло Зафиров споделя: „След много политически и личностни разочарования попаднах на публикация в социалните мрежи на Ивана Влахова с един харизматичен млад мъж, който държи отлично издържана реч и се поинтересувах кой е този човек. Тогава разбрах за Кузман Илиев и „БЪЛГАРИЯ МОЖЕ“. Г-жа Влахова ми даде нова надежда. Намерих хора, видни експерти в своята сфера, които също като мен считат, че си заслужава да се бориш за Народа си“.

За него отличителната черта на партията е нейният стремеж да съхрани традиционните християнски културни ценности на България с визията за една регионална сила, която ще възродим и надградим, за да може всеки българин гордо да заяви своя произход.

Негов личен приоритет в управлението на „Слатина“ е решаването на проблемите с липсата на достатъчно спортни общински площадки. „Все пак залезът на великите ни футболни поколения съвпада с изчезването на свободните площадки за спорт“. На следващо място като проблеми поставя липсата на паркоместа за живущите в района и самотните стари хора. „Необходимо е да се осигури възможност за достъп до старчески клубове, интересни занимания и разбира се физическа грижа за възрастните. Все пак животът не приключва със залеза на младостта - всички ще остареем, но нека остаряваме достойно и да не си зарязваме мъдреците, защото който уважава възрастните, уважава своето минало, а който се грижи за младежите, се грижи за своето бъдеще - да младежите са нашето бъдеще и от нас зависи дали то ще е светло или покварено“.