Ивайло Найденов е магистър по „Ядрена енергетика“ и доктор по „Ядрени енергетични инсталации и уредби“ от Техническия университет – София. Работил е в областта на търговията с електрическа енергия. В периода 2014 – 2019 г. е „асистент“ и „главен асистент“ в катедра „Топлоенергетика и ядрена енергетика“, ТУ - София. През 2017 г. печели първо място в конкурса за най-добър млад учен на Българското ядрено дружество, а през 2019 г. - наградата за най-добър енергиен анализ на БУЛАТОМ. Хоноруван преподавател в УНСС и СУ „Св. Климент Охридски“. Участник в множество междуведомствени работни групи по проблемите на енергетиката и индустрията. През 2022 – 2023 г. е член на Комисията за енергиен преход. Член на Изпълнителния съвет на ПП „БЪЛГАРИЯ МОЖЕ“ и председател на постоянната комисия по енергетиката и индустрията на партията.
Един от основните приоритети на ПП „БЪЛГАРИЯ МОЖЕ“ е отстояването на суверенитета на нацията и равнопоставени партньорства както със Запада, така и с Изтока. Ключова съставляваща на тази политика е повишаването на благосъстоянието, което може да се осъществи чрез насърчаване на конкурентоспособно производство на суровини, които в голяма степен да бъдат преработвани у нас, материали и продукти с висока добавена стойност, включително хранителни и фармацевтични. Необходима основа за това е наличието на изобилна и достъпна енергия, произвеждана и разпределяна в енергийна система, която в максимална степен да е защитена от зловредни външни влияния. Това прави енергийната и индустриалната политика неразривно свързани. Нещо повече, здравата и жизнеспособна енергетика и процъфтяващата индустрия взаимно се допълват и допринасят за развитието на земеделието, подобряването на инфраструктурата, повишават жизненото равнище на населението, насърчават новите технологии, образованието и научните изследвания, подсилват стратегическото значение на страната, издигат международния ѝ престиж и самочувствието на народа, както и способстват за подобряване на отбранителните сили на нацията.
Именно поради това енергетиката и индустрията са централни в политическата платформа на „БЪЛГАРИЯ МОЖЕ“. Това е засвидетелствано още в Учредителната декларация на партията, която стъпва на по-ранния Меморандум за предоговаряне на зелената сделка. Още в процеса на регистрация на партията основна част от политическите ѝ позиции са свързани с енергетиката.
Съвременното развитие на индустрията и транспорта залага на електрификацията – замяна на горива, където е възможно, с електроенергия; дълбоко навлизане на изчислителните технологии и изкуствения интелект; развитие на електрическата мобилност. Политиката по утвърждаване на енергиен и индустриален суверенитет залага на максималното собствено производство на енергия, суровини и промишлени стоки, без, разбира се, да се изпада в крайна автаркия.
Въпреки деиндустриализацията на страната след 1989 г., приносът на тежката индустрия в БВП у нас е над средното за Европейския съюз. В България се намира най-големият завод за синтетична калцинирана сода в Европа, страната ни произвежда 9% от електролитната и 13-14% от анодната мед в ЕС, съответно около 0,9% и 1,5% в света, над 2% от азотните торове в ЕС, 7% от оловото на блока (5-а позиция) и 4% от цинка в ЕС, стъкларството бележи 17% ръст на печалбите за 2023 г. Тези факти не означават, че промишлеността у нас не следва да се развива – напротив. В условията на деглобализация и формиране на блокове в световен мащаб, България не само че следва да запази съществуващите индустрии – металургична, химическа, добивна, стъкларска, фармацевтична и циментова, но и да разшири промишлената си база с нови индустрии с висока добавена стойност. За целта са необходими няколко условия – предвидима институционална среда, при която държавата е партньор, а не пречка, насърчаване на инвестициите в стратегически отрасли и не на последно място – изобилна и достъпна енергия, която да гарантира конкурентоспособността на отделните производства.
Поради това, ако България иска да е конкурентоспособна и да има здрав производствен сектор, то тя следва да запази и развива суверенна електроенергетика.
Първият стълб на енергийната независимост на България са въглищата от Източномаришкия лигнитен басейн. Те са единственият значим, разработен, собствен енергиен ресурс, който следва да бъде запазен и развит, и са гарант на енергийния суверенитет, както е прокламирано в програмните документи на „БЪЛГАРИЯ МОЖЕ“. И понастоящем се вижда значението на топлоелектрическите централи за осигуряване на електроснабдяването. Сривът на индустрията в ЕС и колосалното му изоставане от САЩ и Китай, породени от агресивните политики за климатична неутралност, вече започват да разграждат консенсуса около Зелената сделка. Започват призиви от черната металургия и химическата промишленост за изоставяне на търговията с емисии. Това е шанс да се усили натискът за промяна на водената политика и запазване на въглищата. Нещо повече – следва да се гледа напред и да се мисли за дългосрочни възможности за изграждане на четвърта ТЕЦ от най-ново поколение в „Марица-изток“, защо не с китайска помощ. Не бива да се изпуска и ролята на въглеродния диоксид като ценна суровина в редица химически производства. Това може да превърне комплекса „Марица-изток“ от енергиен в енергийно-индустриален заради, а не въпреки въглищата.
Вторият стълб на енергийния суверенитет е ядрената енергия. Ако искаме да имаме нарастващо и забогатяващо население, развити промишленост и земеделие (напояването изисква много електроенергия) и да привличаме нови технологии (един център за изкуствен интелект потребява толкова енергия, колкото произвежда централа от калибъра на АЕЦ „Козлодуй“) следва не само да завършим разширението на АЕЦ „Козлодуй“, но и да възобновим и този път да доведем до край изграждането на АЕЦ „Белене“ с наличното оборудване. Втората АЕЦ може да бъде реализирана като руско-американски проект с помощта на други водещи ядрени страни като Франция и Южна Корея. С достатъчен запас на ядрено гориво, ядрените централи са надежден източник на електрическа енергия. Освен това привличането на производства на конструкции, системи и компоненти за малки модулни реактори е напълно в нашите възможности и ще допринесе много за развитието на способностите ни в специализираното машиностроене.
Третият стълб е разумното управление на водите. То следва да се прилага за запазване на безценния воден ресурс и за обезпечаване на ролята на ВЕЦ като балансьор на електроенергийната система. Максимално следва да се оползотвори ресурсът на р. Дунав. ВЕИ технологиите следва да се развиват безконфликтно със земеделието, животновъдството, туризма и другите енергийни технологии и да се използват за снабдяване с електроенергия близо до потребителя и като надстройка на гръбнака, изграден от АЕЦ и ТЕЦ. Някои от новите енергийни технологии като водорода в промишлеността и транспорта могат да се използват не като зелени идеологеми, а да бъдат приложени разумно и икономически ефективно в дългосрочен план, така че да намалят зависимостта на българското стопанство от вносни горива. Истината е, че всяка страна с прекомерно влияние върху добива и снабдяването с енергоносители може да и ги използва като инструмент за принуда. България следва максимално да управлява тези рискове. Могат да се търсят инвестиции в машиностроителни подотрасли (електролизери, батерии), които вместо за преследване на безрезултатни и скъпи климатични политики да бъдат използвани за подсилване на промишления суверенитет. Тези технологии ще намират приложение и при провал на зелената сделка.
Не на последно място страната ни следва да остане регионален лидер в преноса на електроенергия и природен газ като акумулираните средства се разходват за поддръжка и развитие на енергийната инфраструктура. България трябва и да реорганизира енергийния си пазар, така че да гарантира необходимите приходи за енергетиката без да влошава конкурентоспособността на индустрията и да застрашава платежоспособността на българина.
Здрави енергетика и индустрия биха създали и кариерни възможности с добро възнаграждение за младите хора в или близо до родните им места, които ще им дадат спокойствие за бъдещето. Така, образовайки идните поколения във важни специалности като природни, инженерни и управленски науки, ще се създадат предпоставки за изграждане на общество от квалифицирани и състоятелни хора, които ще могат да се грижат за семействата си в благоприятни икономически условия по родните си места. Енергийната и индустриалната политика могат да бъдат в основата на демографската и просемейната политика.
Някому горното би се сторило твърде оптимистично, може би утопично, но пътят напред следва да е осветлен с амбиция, размах и вяра в собствените способности. Пътят пред нас е начертан – той е дълъг, каменист и витиеват. От нас се иска само да направим първата крачка към затвърждаване на енергийната ни независимост и възстановяване на индустриалната ни мощ.
България може!
