Министерството на финансите публикува данните за изпълнението на държавния бюджет за 2025 година. И това, което показаха тези данни, беше, че дефицитът всъщност надхвърля позволените според закона за публичните финанси 3 % от брутния вътрешен продукт, което на практика представлява нарушение на закона. Това, което е важно, обаче е, че всъщност тези данни може би не показват съвсем точно каква е картината по отношение на бюджетното салдо, тъй като през миналата година беше използвано едно доста творческо бюджетно счетоводство. Разбира се, някои неща бяха в рамките на позволеното, но просто такива практики имаха за цел да бъде замъглена действителната картина.
Може би си спомняте, че още при дискусиите преди приемането на бюджет 2025 година стана въпрос, че приходната част на този бюджет е изключително надвишена, т. е. очакванията бяха твърде оптимистични и най-вече това се отнасяше за данъка върху добавената стойност. Данните, които публикува Министерството на финансите, напълно потвърдиха опасенията, че всъщност приходите от ДДС няма да бъдат изпълнени. И това не беше заради неефективна работа на приходните администрации, а заради твърде лошото планиране. Всъщност това, което направиха с миналогодишния бюджет, се опитаха да направят и с проекта за настоящата година. Разбира се, видяхме до какво доведе това.
Но въпросът е, че тази практика беше продиктувана от желанието България да има приет бюджет, който е в рамките на позволените 3 %, с който всъщност България да може да влезе в Еврозоната. За тази цел тогавашното правителство прибягна до такива мерки да приеме – за всички беше ясно – един нереалистичен бюджет. И това в крайна сметка се показва и при тези данни.
По отношение на данъка върху добавената стойност е важно да се посочи, че той по същество представлява един нетен данък. Механиката на данъка е, че един път той се декларира, след това се събира, и след това евентуално има суми, които се възстановяват на фирмите и разбира се на тези, които имат право на данъчен кредит. Тези суми обаче кога ще бъдат възстановени и как ще бъдат осигурени - това зависи от приходните администрации. И всъщност това е един от механизмите на касова основа да се получи по-високо салдо, т. е. по-малък бюджетен дефицит в нашия случай. И тези специфики на данъка върху добавената стойност бяха използвани, така че е твърде възможно данните, които виждаме за 2025 г. всъщност да се окажат, че са малко завишени. Въпреки това неизпълнението на ДДС спрямо заложеното в бюджета беше над 3 млрд. лева, т. е. над 3 млрд. лева от предвидени не бяха събрани.
При другите данъци също имаше някои подобни „творчески решения“. Пример за това беше данъкът върху печалбата и по-конкретно данъкът върху печалбата за банковия сектор. В началото на миналата година, когато беше приет бюджетът, всъщност имаше дискусия да бъде наложен данък върху свръхпечалбите на банките и този инструмент беше използван за натиск, за да не се въведе нещо, което можеше да доведе до облагане с над 30 % допълнително над редовния данък върху печалбата. Банките се съгласиха вместо това да внесат авансови вноски от дължимите им суми за 2026 г. Така че това беше източник на допълнителни приходи за около половин милиард лева. Нещо, което, разбира се, поставя под опасност изпълнението на бюджет 2026, защото този ресурс вече е събран. Той вече е изчерпан. Това означава, че за 2026 г. трябва да се мисли по какъв начин той да бъде компенсиран.
Други мерки да се постигне по-нисък дефицит, които не бяха съвсем коректни, бяха свързани с изтеглянето на 100 % дивиденти от държавните фирми, а също така и декапитализиране по този начин на някои от тях. Което от своя страна ги лишава от ресурс, който те да реинвестират и това да даде възможности за един бъдещ растеж на производството им и съответно на добавената стойност, която създават в икономиката.
От страна на приходната част много важно беше това, което се случи със средствата, които се очакваха по плановете за възстановяване и устойчивост. Това, което се видя, е че в крайна сметка бяха получени 3 транша, но от втория и третия транш бяха удържани сериозни суми, които в крайна сметка според мен никога няма да бъдат получени. Защото в самия план бяха заложени такива критерии, които на практика са много трудно изпълними освен при наличие на много сериозно парламентарно мнозинство, което да е насочено именно в тази посока, да изпълни заложените реформи в съдебната система и в сектора за сигурност. Така че на практика предварително беше почти ясно, че няма как тези пари да бъдат получени. Въпреки това обаче все пак сериозни приходи се реализираха и по плана за възстановяване и устойчивост, дори и при заложени малко повече, но те не бяха достатъчни, и това доведе до допълнителна липса в бюджета.
Но по-големият въпрос обаче е защо всички тези неща бяха направени?
По-важният проблем с бюджета е структурен и той е свързан с това, че разходната му част е прекалено голяма за възможностите на икономиката да генерира приходи, които държавата да може да използва за финансиране на тези разходи. Какво имам предвид? През последните няколко години, всъщност от 2020 г. насам от Ковид кризата се наблюдава едно по-трайно разхлабване на бюджетната дисциплина в България. Един от поводите беше, разбира се, справянето с кризата, която възниква във връзка с Ковид-19, но след това правителствата решиха да се възползват от тази възможност и на практика не възстановиха отново политиката, следвана много години до 2020 г., т. е. политика на близки до балансирани бюджети. Това, разбира се, беше свързано най-вече с увеличаване на социалните разходи, а именно разходите за пенсии и социалните плащания (плюс разходите за здравеопазване), а те бяха увеличени за съжаление много по-бързо, отколкото трябва да бъдат предвид възможностите на икономиката. Разбира се, нужда от такива разходи винаги ще има, но те трябва да бъдат съобразени все пак с това да не създават опасност за устойчивостта на публичните финанси като цяло. Другият основен източник на нарастване на разходната част на бюджета са заплатите. Всъщност през 2025 г. заплатите и възнагражденията в бюджетния сектор се увеличават с 20 %. Разбира се, това увеличение не е равномерно в целия бюджетен сектор. В сектор „Сигурност“ и при военните имаше много сериозни увеличения на заплатите, които всъщност доста натежават на бюджета.
Другият източник на подобно нарастване, е обвързването на средната заплата в бюджетния сектор с минималната или със средната заплата за страната. А от своя страна пък минималната заплата от няколко години насам се определя по формула спрямо средната, така че този цикъл на обвързаност плюс факта, че в момента трудовият пазар на България е доста ограничен откъм предлагане, води до това, че бюджетната политика по доходите натиска силно частния сектор също да увеличава заплатите, без обаче това да е обусловено от повишаване на производителността в частния сектор. И от това, разбира се, страда конкурентоспособността на икономиката. Това се вижда и в данните за промишленото производство, в данните за износа, които през 2025 г. са неблагоприятни. По отношение на промишлеността не само пазарът на труда е фактор. Всъщност по-важните фактори това са високите цени на енергията, както и намалените поръчки от партньорите в Европейския съюз. Но България с този тип бюджетна политика във всъщност усложнява допълнително проблемите, свързани с бизнес средата.
Друг източник на увеличаване на разходите за 2025 г. са капиталовите разходи, като част от това увеличаване, е свързано отново с плана за възстановяване и устойчивост, т. е. с т. нар. усвояване, което е свързано и с по-високи разходи. Но в крайна сметка при тях отново се видя, че всъщност не малка част от средствата, заложени в капиталовата програма след това се използват периферно в бюджета, т. е. те не се изразходват изцяло, както са заложени, за да може да се постигне целта за по-нисък бюджетен дефицит. Разбира се, и при капиталовата програма има елементи, които също предизвикват съмнения. Това е свързано с факта, че всъщност част от средствата, които са били дължими за 2025 г., всъщност са отложени за 2026 г. По този начин средствата се прехвърлят към дефицита за 2026 г., за да може бюджетният дефицит за 2025 г. да бъде по-нисък.
Тази практика се наблюдава в много правителства. Не е нещо, което се случва за първи път през 2025 г., но все пак подобна мярка трябва да бъде избягвана.
В крайна сметка това, което се видя от бюджета, е че имаме увеличаване на преразпределението, т. е. разходната част се повиши спрямо брутния вътрешен продукт чувствително през 2025 г. спрямо 2024 г., макар и не в предварително заложения размер. То вече е преминало 41 % от брутния вътрешен продукт. Което пък поражда необходимостта от по-голямо финансиране.
